Дърворезбата е художествена обработка на дървесината чрез изрязване на различни декоративни мотиви и изображения. Думата също се отнася и за резултата от този творчески процес.
Първоначално за приложни, а по-късно и за декоративни цели, тя е известна на хората още от времето на неолита, когато за сечива са ползвали остър кремък. Развитие претърпява в началото на XII век под влияние на италианската надгробна скулптура. На територията на България дърворезбата е била позната на древните славяни, като впоследствие търпи влияния от византийското, римското, мюсюлманското и руското резбарско изкуство. Разцвет има през XVIII и XIX век, когато се наблюдава общ подем в занаятчийството и архитектурата по българските земи.
Проявления дърворезбата намира както в църковната архитектура и вътрешно оформление – иконостаси, амвони, резбовани врати на църкви, така и в дома и бита – резбовани тавани, мебели, сандъци, дървена посуда, бастуни, хурки, кобилици. Типични за дърворезбата декоративни мотиви са фигуралните композиции, плетеници и арабески, растителни мотиви като розетката, слънчогледът, лозата, дъбовият лист, „дървото на живота“, животински изображения като лъвска глава, грифон,змия, орел, паун, славей.
Цял отделен раздел съставлява направата на църковна утвар –просфоници, напрестолни кръстове с миниатюрни изображения на библейски сцени, жития на светци, придружени с богата украса от растения, птици и митични същества. Често тези кръстове са допълнително снабдени със сребърен обков. Една от най-богатите колекции на такива кръстове се намира в Рилския манастир. Основен инструмент при изработката им е модифицирана чрез допълнително изковаване губерка. Изработката отнема години, а направата на няколко кръста често е коствала зрението на майстора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар